Как ще изглеждат пробиотиците през 2050 година?

Темата за пробиотиците наистина е навсякъде около нас – все повече хора започват да разбират незаменимия им принос що се отнася не само до чревното ни здраве, но и до общото ни физическо и психическо благоденствие. Полезните бактерии подобряват работата на храносмилателната ни система и оттам се радваме на още безброй техни положителни ефекти – но замисляли ли сме се какво би представлявал един пробиотик през, да речем, 2050 година?
В днешната статия ще разгледаме именно този въпрос. Науката, медицината и технологичният напредък предвиждат в бъдеще пробиотиците да са много повече от хранителни добавки: представете си цяла екосистема, под чиято “шапка” откриваме микробната диагностика, персонализираното хранене, превенцията, дигиталното здраве и приложението на биотехнологиите. Ако темата представлява интерес за вас, то нека я изследваме заедно в дълбочина. Живеем в свят, в който персонализацията взима все по-главно участие в множество аспекти от нашето ежедневие. Персонализираме всичко, което бихме могли, за да го направим да приляга на нас и специфичните за нас нужди и интереси максимално – софтуера и устройствата, които използваме, външния си вид, автомобилите, които шофираме, алгоритмите, определящи съдържанието, с което се ангажираме ежедневно.

Ето защо не е никак изненадващо, че медицината и грижата за здравето като цяло също поемат в тази посока на развитие – за нещо толкова ценно и определящо като благоденствието на организма е повече от очаквано (и необходимо) да се интегрират персонализирани подходи на приложение и ефективност.

Пробиотиците на бъдещето не правят изключение. Ако към днешна дата в масовия случай те представляват огромно количество полезни бактерии с доказани качество и ефект, но унифицирани за всички, то в предстоящите десетилетия е повече от разумно да допуснем, че ще се срещаме с персонализирани формули, пригодени за конкретните нужди на всеки един човек.

А как би могло да се случи това? Като се взимат предвид множество показатели, “разказващи” за това как живее един индивид и какви са неговите дългосрочни здравни цели: анализът на чревния микробиом би дал огромно количество информация относно състоянието на микрофлората в храносмилателната система, възрастта, хранителният режим, метаболитният и хормоналният статус биха предоставили ценни знания относно ежедневните ритъм и навици.

Всички тези (и още много) показатели накуп биха могли да изградят една своеобразна карта на дефицитите и нуждите, необходими да бъдат адресирани, за да се достигне максимален терапевтичен ефект – а персонализираните пробиотици и пробиотични формули биха могли на свой ред да отговорят на тези нужди и да доставят същинска полза конкретно за всеки един индивид.

Но за да осъзнаем в пълен мащаб важността на полезните бактерии за здравето ни и защо персонализираните формули са бъдещето, може би е необходимо да разясним по какъв точно начин пробиотиците взаимодействат с органите и системите в нашия организъм. И с различните микробиоми. Когато говорим за пробиотици, сме свикнали обичайно да свързваме темата с червата – и това е напълно естествено предвид факта, че в стомашно-чревния ни тракт се локализира огромно количество микроорганизми, съставляващи ентеричната ни нервна система.

Тя ръководи множество нервни, ендокринни и имунни функции и работи автономно от централната нервна система, въпреки че е в непрестанен контакт с мозъка ни.

Затова и червата често биват наричани нашия “втори мозък” – именно в тях и благодарение на ентеричната нервна система усвояваме витамини и минерали от храната, синтезираме хормони и важни невротрансмитери като серотонин и допамин, радваме се на добър имунен отговор (80% от имунните ни клетки се намират именно там!). Всички тези процеси и функции могат лесно да бъдат нарушени, ако се сблъскаме с дисбиоза – дисбаланс между “полезните” и “вредните” микроорганизми в червата. Затова и пробиотиците, колонизирайки стомашно-чревния тракт, ни помагат успешно в борбата с храносмилателните смущения, имунните дефицити и хормоналния дисбаланс.

Но, говорейки за микробиом, далеч не визираме само и единствено този в червата. Вече обяснихме за връзката между червата и мозъка – ентеричната нервна система е в непрестанна комуникация с него и регулира множество механизми. Съществуват обаче и вагинален микробиом, орален микробиом, кожен микробиом и уринарен микробиом – и всички те целокупно имат пряко отношение към цялостното ни здраве.

Вагинален микробиом – естествено съдържащите се микроорганизми във влагалището. Наличието на достатъчен брой лактобацили например поддържат киселинна среда и потискат развитието на патогенни бактерии. Ако е налице дисбиоза във вагиналния микробиом, бихме могли да страдаме от вагинози, гъбични инфекции и редица неприятни симптоми. Този тип микробиота е подвластна на влиянието на антибиотичния прием, менструалния цикъл, възрастта и хормоните, сексуалния живот, стреса и наличието на бременност.

Орален микробиом – аналогично, той е съставляван от микроорганизмите в устната ни кухина и се характеризира с огромно разнообразие. Влияе се от храненето ни, дали пушим, оралната хигиена и приемa на алкохол. Дисбиозата тук повишава риска от развитие на кариеси, лош дъх, затруднено храносмилане (то започва още в устата под въздействието на слюнката), поддържането на оптимално pH.

Кожен микробиом – представлява бактериите, откриващи се по повърхността на кожата ни, като те биха могли да варират по количество и разнообразие спрямо локациите по тялото и типа кожа. Нарушаването му понижава защитата на полезните микроорганизми и е свързана с появата на акне, екземи, дерматити, сухота на кожата и повишен риск от кожни инфекции.

Уринарен микробиом – микроорганизмите в пикочния мехур и уретрата поддържат защитата от инфекции и заболявания на пикочо-половата система. И тук фактори като възраст, наличие на менопауза, сексуален живот, стрес и прием на антибиотици имат отношение към цялостното състояние на микробиотата.

Както е видно, в организма ни съществуват различни видове микробиом – и заедно те съставляват целокупната ни микробиота. Връзката между тях е неразривна – различните микробиоми се влияят едни от други и всички те имат отношение към здравето на червата и кожата, към работата на имунитета и имунния отговор, към метаболизма и хормоналния синтез.

Пробиотиците са ценни съюзници, когато срещаме проблеми с микробиотата – внасяйки ценни полезни бактерии, те имат свойството да възвръщат баланса и да подкрепят оптималното функциониране на целия ни организъм. И ако към днешна дата ефектите им са толкова положителни, то само бихме могли да си представим колко по-ефективни ще бъдат пробиотичните терапии в бъдеще с развитието на технологиите и персонализирана медицина. Днес един от показателите, окачествяващи даден пробиотик като “много добър”, е големият брой CFUs (единици колонизиращи бактерии), които откриваме във формулата му. И докато достатъчният брой биоактивни микроорганизми е категорично важен, в бъдеще много по-голямо внимание ще се обръща и на това кои точно щамове са най-подходящи за дадения индивид спрямо неговите състояние и нужди.

Щамовете с конкретни свойства ще излязат на предните редици: как взаимодействат с имунната система, способността им да възпроизвеждат полезни метаболити, дали подкрепят чревната бариерна функция, дали имат възможността да въздействат върху конкретни симптоми или да отговарят на определени здравни цели. Наред с CFU, показатели като вида щам, технологията на производство, реалната преживяемост на бактериите и доказателствата за тяхната ефективност ще са не по-малко важни.

И, споменавайки технология на производство, няма как да не адресираме един от най-важните казуси по отношение на пробиотичните добавки, с които се сблъскваме днес. За да бъде даден пробиотик ефективен, той трябва действително да достигне червата, за да може да ги колонизира и да разгърне в пълен мащаб полезния си ефект. А това, както се оказва и както разказва историята, не е съвсем лека задача.

Микроорганизмите са чувствителни и крехки и влиянието на средата (производственият процес, съхранението, сроковете на годност, температурата, влагата и разрушителният ефект на стомашната киселина и жлъчните сокове) са все предпоставки за ниската им преживяемост. Ето защо производителите на пробиотици трябва да открият ефективни производствени технологии, които да обезпечат биоактивността на щамовете.

Микроенкапсулацията например е метод на производство, който “обгръща” бактериите със специална защитна обвивка, имаща за цел да ги предпазва от влиянието на средата. Макар и да не се използва широко днес, тази технология би могла да стане по-разпространена и още по-усъвършенствана за още по-добри резултати.

Българският производител на пробиотици ProLact многократно подобрява микроенкапсулацията с патентованата си NextGen Microencapsulation – процес, при който бактериите биват обвити със защитна матрица от протеини и мукополизахариди. Докато мукополизахаридите служат за естествена храна на бактериите и осигуряват тяхното подхранване и създават среда за размножаване, протеините в обвивката защитават ценните щамове от силното киселинно влияние на стомашната киселина.

Освен това, от ПроЛакт работят и върху таргетираното освобождаване на щамовете (протективната капсула се “отваря” тогава, когато са налице оптимални условия в червата) и доставяне на конкретни микроорганизми до различни места из тракта. Така се обезпечава достигането на достатъчно голям брой полезни щамове като Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermоphilus например до червата – а веднъж озовали се в стомашно-чревния ни тракт, бактериите могат да разгърнат целия си благоприятен ефект и да балансират микробиома.

Разбира се, когато говорим за бъдещето, не бихме могли да пропуснем и ролята на изкуствения интелект. AI вече се използва широко в медицината и е напълно логично да допуснем ключовото му въздействие и върху персонализираните пробиотици и персонализирана медицина. Софтуерите, подчинени на изкуствен интелект, все повече взимат участие в множество здравни приложения – такива, които проследяват показатели на съня, стреса, храненето, движението. AI може да се използва и при анализ на данните след проведено микробиомно изследване: така софтуерът може да препоръчва конкретни щамове, дозировки и персонализирани пробиотични формули, създадени специално за нуждите и целите на конкретния човек. В заключение бихме могли да кажем, че както медицината, така и самите ние като индивиди все по-осъзнато се ориентираме към превенцията като най-добрата форма на защита и грижа за здравето.

Съблюдаването на нуждите на организма и интегрирането на пробиотици в ежедневието за поддържането на здрав микробиом положително ще продължи и до 2050г., а вероятно и след това, защото именно полезните бактерии са горивото, което осигурява баланса на микробиотата, а оттам и на множество органи и системи. Остава ни само да приложим персонализирания подход и в това направление от нашия живот – а вярваме, че този огромен скок към по-здравото и осъзнато живеене е само въпрос на време.