Диабет тип 5, чревното здраве и ролята на пробиотиците – има ли връзка?

Да, прочели сте правилно и няма грешка в заглавието – действително в днешния материал ще си поговорим за диабет тип 5. Но разбираме добре объркването и изненадата: все пак едва през 2025г. Международната диабетна федерация обособи това заболяване в отделна категория и изведе характеристиките, отличаващи го от добре известните диабет тип 1 и диабет тип 2. Днес, когато повече от всякога в сферата на обществения интерес се намира метаболитното здраве, ще си поговорим повече за тази “нова” диагноза, ще обсъдим кои са рисковите фактори и причините за “отключването” ѝ и ще обърнем традиционно внимание на чревното здраве: могат ли правилното хранене, грижата за микробиома и пробиотиците да допринесат благоприятно при състояние не само като диабет тип 5, а при диабета въобще? Нека разберем!
Разбира се, преди да се фокусираме върху търсенето на отговори, първо е необходимо да си изясним какво всъщност представлява диабет тип 5 – подозираме, че на мнозина от читателите ни терминът все още не говори нищо.

За да разберем най-лесно същността на заболяването, нека първо си припомним ролята на главните действащи лица, когато става дума за диабет от който и да е тип: инсулинът и глюкозата. Обяснено накратко, глюкозата се използва от нашите клетки като източник на гориво, а, за да достигне до тях, е необходим хормонът инсулин, произвеждан от панкреаса. Именно негова е ролята да “транспортира” глюкозните молекули до клетките. Ако обаче например производството на инсулин се компрометира или клетките станат резистентни към хормона, неусвоявайки глюкозата, то последната започва да се натрупва в кръвта и стойностите ѝ се повишават много над нормата.

Опростенчески бихме могли да кажем, че неправилният синтез на инсулин и главоломното покачване на кръвната захар са поводи, които насочват разговора към диагнозата “диабет”. До момента известните диабет тип 1 и диабет тип 2 напълно се вписват в тази характеристика, с някои съществени разлики помежду си.

- При диабет тип 1 панкреасът почти не произвежда свой собствен инсулин, защото собственият ни имунитет атакува собствените ни панкреатични клетки. Това е и причината този тип диабет да се класифицира като автоимунен процес. Поради тази причина е жизненоважно инсулин да се доставя на организма отвън под формата на медикаменти на ежедневна база, за да се контролират нивата на кръвната захар.

- Диабет тип 2, от друга страна, често е свързан с редица метаболитни нарушения, наднормено тегло и нездравословно хранене. Предвестникът му обикновено е инсулиновата резистентност – състояние, при което клетките ни постепенно се обезчувствяват към действието на инсулина. Причината за това е омагьосан кръг: колкото по-влошено е метаболитното ни здраве, толкова по-голям е рискът от прекомерно високи нива на кръвната захар. А колкото по-висока е глюкозата в кръвта ни, толкова по-големи количества инсулин е необходимо да произвежда панкреасът, за да поддържа ниво на баланс. С времето обаче клетките стават резистентни и, без адекватна медицинска намеса и промени в начина на живот, се сблъскваме с постоянно високи нива на кръвната захар.

Но какво е диабет тип 5? И тук ключът за възникване на състоянието откриваме в недостатъчната секреция на инсулин – причината обаче за този дефицит не е автоимунен процес, а системно и хронично недохранване, обикновено в детска и юношеска възраст.

Счита се, че пониженият прием на хранителни вещества е в състояние да наруши правилното развитие на панкреаса, а оттам – и да компрометира способността му да произвежда инсулин, така необходим за балансиране на нивата на кръвната захар в организма. Учените от години изследват рисковете, свързани с недохранване и гладуване, особено в силно засегнати райони като части от Азия и Африка, но едва миналата година Международната диабетна федерация обособи тип 5 като отделен вид диабет, като отделна категория. Това е важно, защото неправилното диагностициране и погрешното отъждествяване на това състояние с диабет тип 1 или 2 може да доведе до редица усложнения и рискове за здравето.

Предстоят още множество проучвания и откриване на правилния терапевтичен подход, но към днешна дата бихме могли да кажем, че третирането на диабет тип 5 се фокусира върху изграждане на здравословен хранителен режим, подкрепа за метаболитното и чревно здраве и засилен фокус върху контрола на кръвната захар.
Вече споменахме, че рисковете, асоциирани с развитието на диабет тип 5, са недохранването и системното гладуване, особено в детска и юношеска възраст. За съжаление огромна част от населението на Земята е подложено на хроничен недостиг на хранителни вещества – последните медицински изследвания сочат, че именно недостатъчният прием на белтъчини, витамини, минерали и калории е възможно да наруши функцията на панкреаса, а оттам – и да компрометира синтеза на инсулина.

Струва си да погледнем въпроса и от друг ъгъл – доколко и западните общества е възможно да попаднат в риск от развитието на диабет тип 5?

Все по-често в полезрението ни навлизат диети и хранителни режими, някои от които подчертано ограничаващи и изключващи цели групи от хранителни вещества; други пък почиват на целта за възможно най-силно ограничен прием на калории на ежедневна база. Ако човек съзнателно и целенасочено лишава организма си от пълноценна храна, то възможно ли е с времето и при него да се наблюдава драстичен спад в панкреатичните функции? Медицината и науката тепърва ще изучават малнутрицията и в развитите общества като резултат от придържането към силно нездравословна и свръхпреработена храна, лишена от адекватна хранителна стойност.

Разбира се, важно е да се уточни, че далеч не всяко недохранване или понижен прием на хранителни вещества може да доведе до диабет тип 5. И това заболяване, както и много други, е въпрос на конкретни рискови фактори и индивидуални реакции на организма. При всички случаи обаче не бихме могли да отречем важността на метаболитното здраве и състоянието на чревния микробиом. Но каква е връзката с диабета?

Знаем, че микробиомът е съвкупността от микроорганизми, населяващи нашите черва, и характеризираща се с безброй позитиви, свързани с общото ни здраве. Когато микробиомът ни е в баланс (поддържа се равновесието между “полезните” и “патогенните” микрооорганизми, храним се разнообразно, привнасяме в екосистемата нови щамове, включваме в диетата си ферментирали храни и пробиотици), то се подобряват синтеза на хормони и невротрансмитери, работата на нервните, ендокринните и имунните процеси, усвояването на хранителните вещества и нутриенти, приети с храната.

Именно подобрената и оптимална абсорбция отваря поле за диалог пред учените: разбира се, микробиомът в частност не е “лечение” за диабет тип 5, но може ли той да участва, макар и индиректно, в подкрепата на организма и метаболитното здраве?
Съществува и още една, извънредно любопитна и важна взаимовръзка. Вероятно всеки е чувал за пробиотиците – щамове полезни бактерии, обикновено откривани във ферментиралите храни и с безброй ползи за чревното здраве и микробиома. Могат ли обаче те да изиграват благоприятна роля при диабетни състояния? Оказва се, че подобна връзка съществува.

Пробиотичните бактерии биха могли да подобрят клетъчната чувствителност към инсулин, а с това и индиректно да допринесат за контрола върху кръвната захар. Това е от съществено значение за пациентите с диабет тип 2, но, ако приемем, че пълноценното хранене и балансираните нива на инсулин и глюкоза са сред целите и при пациенти с диабет тип 5, то си струва да изследваме тази хипотетична полза. Разбира се, учените тепърва ще я изучават – към днешна дата в никакъв случай не бихме могли да кажем, че диабет тип 5, а и който и да е тип диабет, се лекува през микробиома и с помощта на пробиотици: струва си обаче да се изследва цялостната картина и да се проследи темата холистично.

И така. При разграждане на храната в стомаха ни част от микроорганизмите могат да преобразуват метаболитите във вещества като късоверижни мастни киселини например. Те са особено ценни за микробиома ни, тъй като са способни да заздравяват чревните мембрани и да не допускат навлизането на отпадни от храносмилането продукти в кръвообращението ни – а с това се понижава рискът от развитие на възпалителни процеси в организма. Това е важно, тъй като има данни, че е възможно хроничното нискостепенно възпаление в организма да компрометира и производството на инсулин, и нивата на кръвната захар, правейки клетките ни по-резистентни към въздействието на хормона.

Има данни, че и някои видове пробиотични щамове биха могли да повлияват благоприятно възпалението и по този начин да участват в подобряването на инсулиновата чувствителност и баланса на глюкозата. Разбира се, необходими са още много изследвания в подкрепа на взаимовръзката между пробиотичните щамове, видовете диабет и контрола на инсулина и кръвната захар. Не бива да се подценява и въздействието на някои видове билки и растителни екстракти – силимаринът, известен и под наименованието бял трън, обикновено се свързва с ползотворните си ефекти при проблеми с чернодробната функция, но в синергия с внимателно подбрани пробиотични щамове, каквато е формулата на пробиотичната добавка ПроЛакт Детокс+ със силимарин, Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, е способен да участва в намаляване на общото възпаление и редуцирането на оксидативния стрес. И за двете се проучва връзката с баланса на кръвната захар и подобряването на клетъчната чувствителност към инсулина. Макар и проучванията за ролята на микробиома и пробиотиците до момента да са били съсредоточени в ползата им основно при диабет тип 2, не бихме могли дефинитивно да заключим, че същите благотворни ефекти ще бъдат налични и при състояние като диабет тип 5. Но си струва да отбележим, че целта и при двете състояния е оптимизиране на нивата на инсулина и кръвната захар.

А изграждането на здравословни навици само би могло да помогне. Редовното и богато на нутриенти хранене, поддържането на здрави черва, достатъчният прием на вода, почивката и пълноценният сън, както и достатъчната двигателна активност са все промени в ежедневието, които биха довели след себе си множество ползи. Употребата на пробиотици пък, освен че е в състояние да обогати и заздрави микробиома, би могла да допринесе и за понижаване на възпалението в организма. Ползите за здравето в следствие от това вече разяснихме – и независимо от вида диабет, контролът на инсулина и кръвната захар все е от първостепенно значение.