Пробиотични ваксини – възможно ли е?

Темата за ваксините отдавна не оставя никого безразличен, а въпросът за пробиотиците и все по-широкообхватната им употреба в холистичен аспект за грижа за здравето също е сред най-дискутираните през последните години. Тогава какво би станало, ако ги обединим в една обща тема, макар и все още концептуална, но извънредно интригуваща?

Пробиотични ваксини реално не съществуват към днешна дата в света на медицината, но доказаната връзка за взаимодействието между микробиома, имунитета и имунния отговор на организма превръща идеята за тях в любопитно поле за изследване и дискусия.

Добре ни е известно, че отдавна пробиотиците не се препоръчват само при антибиотичен прием – добре проучена е ключовата им роля по отношение на здравето на микробиома, който, от своя страна, регулира редица функции в организма като имунната, нервната и ендокринната. И именно понеже в червата ни се локализират близо 80% от имунните клетки и микробиомът “обучава” имунитета успешно да различава и унищожава патогените, си струва, макар и чисто концептуално, да обследваме въпроса дали в бъдеще е възможно да разглеждаме полезните бактерии като носители на ваксинални компоненти и антигени. И макар и пробиотиците да не са заместител на ваксините, то поставянето им в подобен контекст категорично представлява научен интерес, заслужаващ по-нататъшни изследвания.
Разбира се, терминът “пробиотични ваксини” никак не е буквален – не става дума за пробиотични бактерии или щамове, които биха имали способността да ваксинират организма срещу дадени заболявания по начина, по който съществуващите в момента в света на медицината ваксини го правят. По-скоро науката се насочва в посока на това да разглежда пробиотиците като потенциални носители на биологични компоненти и антигени до лигавиците в тялото (и особено до чревните лигавици, където се локализира огромно количество от имунните клетки, но също и в лигавиците на устата или белите дробове) и да “запознава” имунитета с тях, приучавайки го към сформиране на подходящ имунен отговор.

А как би могло да се случва това? Някои видове пробиотици, например Лактобацилите и Бифидобактериите, биха могли да бъдат модифицирани на генетично ниво, като по този начин им се “приписват” свойства и изяви, характерни за определени видове антигени. Можем да си представим антигените в случая условно като части от различни по вид патогени - вируси, бактерии или паразити – и именно посредством сблъсъка си с антигените, имунната система съумява да се усъвършенства постоянно и на свой ред да модифицира имунния си отговор, защитавайки организма от потенциално болестотворни атаки. Така пред науката и медицината стои обещаваща алтернатива – вместо да се ваксинираме, въвеждайки в тялото си действителни антигени, бихме могли да приемаме пробиотични бактерии, които носят сходни характеристики и “обучават” имунната ни функция.

Но наред с пробиотиците, същинските главни герои в тази интригуваща концепция са и нашите черва. Независимо дали приемаме полезни бактерии чрез ферментирали храни, или посредством хранителни добавки, щамовете достигат чревните ни лигавици и именно там, сред чревния ни микробиом, се осъществява същинската магия. Нека проследим в повече детайли как точно се случва тя.
Своеобразният мост между пробиотиците и потенциалната им “ваксинационна” роля са нашите черва. Това е така, защото ваксините по принцип действат въз основа на интеракцията си с имунната система, а почти цялата ни имунна система се локализира в червата – както вече споменахме, говорим за близо 80% от имунните ни клетки!

Факт е, че стомашно-чревният ни тракт не представлява само и единствено храносмилателен орган, а е дом на имунитета. Научно доказано е, че микробиомът ни съставлява ентеричната ни нервна система, под чието ръководство попадат имунната, нервната и ендокринната функции в тялото ни – и тази нервна система е в непрестанен контакт и обмен на информация с главния ни мозък. Благодарение на съвкупността от микроорганизми в червата си, ние успяваме да усвояваме оптимално хранителните вещества от храната, да синтезираме хормони и ключови невротрансмитери и, не на последно място, да се радваме на добър имунен отговор, по-висока устойчивост на стрес и заболявания и по-бързо и ефективно възстановяване.

Микробиомът не само “обучава” имунните ни клетки, но и поддържа здравината на чревните ни мембрани – знаем, че когато те са компрометирани, се сблъскваме с така наречения “синдром на пропускливите черва”, при който в кръвообращението ни попадат отпадни от храносмилането продукти и се повишават значително нивата на общото възпаление в организма. А където има високи нива на възпаление, обикновено говорим и за нарушена имунна функция.

Всички тези факти и наблюдения са същинската причина учените да започват да разглеждат пробиотичните бактерии не само като надеждно средство за заздравяване и поддържане на баланса в микробиома, но и като потенциална “платформа” за бъдещи постижения и напредък в областта на имунологията.
Въпреки че концепцията звучи повече от обещаващо, е важно да се спомене, че дори и да достигнем до реалното ѝ приложение в медицината, бихме се сблъскали с не малко препятствия и ограничения.

На първо място следва да се обърне внимание на защитата и контрола. Важно е да се подсигури безопасността на пробиотичните бактерии, модифицирани да “носят” патогенни характеристики, и по някакъв начин да се регулира тяхната експресия в организма – така ще се постигне желаният имунологичен ефект, но без да се застрашава общото здраве на пациента и безконтролната свръхстимулация на имунната система. Тези цели биха могли да се постигнат чрез така нареченото “изключване” или програмирана смърт на бактериите в определен момент или при определени условия на средата. Друг вариант би бил да се използват отслабени щамове или такива, чиято възпроизводителна функция е лимитирана. Необходими са точна дозировка и съображения с редица регулаторни органи, както и внимателно наблюдение върху реакциите на имунната система, за да се избегне прекомерно повишен имунен отговор, който, от своя страна, е възможно да отключи системно възпаление и проблеми от различно естество.

Не са малко и потенциалните ползи от подобен тип имунологични или “ваксинационни терапии”. Приемът на пробиотици с цел достигане до чревните лигавици и “обучаването” на имунитета предполага орален прием, който е чудесна и силно предпочитана алтернатива на традиционното инжекционно доставяне на ваксинационни препарати. Възможно е и пробиотичните ваксини да предоставят по-добри условия за съхранение за по-дълго – особено ако в състава им присъстват микроенкапсулирани щамове, които остават живи и биоактивни за дълго време, благодарение на защитните си хранителни обвивки. Потенциално биха могли и да споделят свойствата на мултивалентните ваксини, доставяйки няколко вида антигени наведнъж с един прием, както и да се постигне желания имунен отговор посредством поетапно излагане на въздействието на антигените в нискодозови режими за продължителен период от време.

Въпреки плюсовете и минусите и обещаващия характер на темата за науката и медицината, все още предстои дълъг път на проучване, тестване и усъвършенстване, преди да можем да говорим за интегриране на пробиотичните ваксини в ежедневието.
Макар и всичко, разказано дотук, да е все още в сферата на теориите и концепциите, неотменима остава добре познатата на всички ни полза от приема на пробиотични бактерии не само за здравето на червата ни, но и за физическото и менталното ни благоденствие въобще.

Вече споменахме, че микробиомът е дом на ентеричната нервна система и за колко функции в тялото е отговорна тя. Наред с имунния отговор, хормоните, невротрансмитерите, усвояването на нутриентите и регулирането на стомашно-чревната симптоматика (всеки знае от първо лице колко дискомфорт носят газовете, нередовният стомах, киселините и болката), на оптималната работа на микробиотата дължим добрата устойчивост на стрес, подобрените памет, концентрация и фокус, приповдигнатото настроение и чувството за мотивация заради секретирането на серотонин, допамин и мелатонин в червата. Но здравето на микробиома далеч не е даденост – в съвременния свят е относително лесно да достигнем до дисбиоза (нарушаване на баланса между полезните и вредните микроорганизми) покрай консумацията на “бърза” и нездравословна храна, прием на трансмазнини и прекомерно количество захар и алкохол, обездвижване и заседнал начин на живот, все по-недостатъчен сън и хронично високи нива на стресови хормони в тялото.

Ето защо редовният прием на пробиотици е огромна стъпка напред в посока на подобреното общо здравословно състояние – и, разбира се, подсилени защитни сили на организма срещу болести и зловредното влияние на околната среда. Похапването на ферментирали храни като традиционно българско кисело мляко, богато на бактерии от щама Лактобацилус булгарикус, кисело зеле, туршии, кимчи и кефир например е чудесен начин да си набавим нужното количество микробно биоразнообразие.

Още по-улесняващо за съвременния човек с неговия забързан и динамичен начин на живот е приемът на пробиотични хранителни добавки и функционални храни с доказано качество, бленд от внимателно подбрани щамове и достатъчно количество живи и биоактивни CFUs (колонизиращи червата единици бактерии). ProLact Family на българския производител ПроЛакт с Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus и Lactobacillus rhamnosus покрива всички тези условия: нежният млечно-карамелен вкус на функционалната пробиотична храна със сигурност ще се хареса на всички членове на семейството, дори и на най-малките, а съдържащият се натурален витамин D оказва мощна подкрепа за имунната система и действа като естествен имуномодулатор и имуностимулатор.