Може ли приемът на пробиотици да повлияе на социалното ни поведение?

Познато е на всички ни – има дни, в които имаме усещането, че сме с неизчерпаем резервоар с енергия и сме готови да се срещаме с хора, да провеждаме срещи и да се включваме в дълъг списък от социални активности. Но има и дни, в които още със ставането сутрин чувстваме, че “социалната ни батерия” е изтощена – и единственото, което искаме, е да се върнем в леглото и да изключим телефона си. Подозирали ли сте обаче, че социалното ни поведение би могло да бъде вплетено в здравето и състоянието на нашия микробиом, а приемът на пробиотици е възможно да подобри начина, по който общуваме с околните и света?
Ако темата представлява интерес за вас, то сте попаднали на точното място. Ще обсъдим в детайли какво е микробиом и защо цялостното ни здраве (включително и психологическото благоденствие) се уповава на него, как дисбиозата би могла да повлияе на социалното ни поведение и защо приемът на пробиотици може да се окаже ключът към това да се чувстваме по-спокойни, щастливи и удовлетворени. Ще предоставим ценни насоки за внасяне на положителни промени в ежедневието и ще обърнем внимание на това какво ни казват научните проучвания. Да започваме! Преди да се впуснем в разяснения относно социалното ни поведение, нека първо “изградим основите” – какво е микробиом и как оста черва-мозък се съотнася към здравето ни?

В нашия организъм живеят над 300 трилиона микроорганизми, огромна част от които се локализират в нашите черва. Именно съвкупността от бактерии, вируси, гъбички и археи наричаме микробиом (или микробиота) – те образуват ентеричната нервна система в червата ни, която отговаря за множество имунни, ендокринни и нервни процеси в цялото ни тяло и непрестанно “общува” с централната нервна система и главния мозък. Тази комуникация обуславя оста черва-мозък – и не случайно стомашно-чревният тракт често бива отъждествяван с понятието “втори мозък”.

Когато червата ни са здрави (здравословна диета, прием на пробиотици, движение и намален стрес) и е налице баланс между микроорганизмите, които ги населяват, те успяват да синтезират редица невромодулатори (GABA, серотонин и допамин, отговорни за доброто ни настроение, фокус, спокойствие и концентрация), късоверижни мастни киселини (бутират и пропионат, грижещи се за здравето на чревните лигавици, туширайки възпалението, и контролиращи апетита и метаболитното здраве), да подобряват имунния отговор посредством модулация на възпалението в тялото и да се грижат за здравето на ендокринната ни система, регулирайки стресовите хормони като кортизол и адреналин. За съжаление е относително лесно финото равновесие в микробиома да се наруши – все по-рядко консумираме ферментирали храни, изобилстващи от пробиотици, храним се нередовно и с нездравословни храни, водим заседнал начин на живот и сме подложени на непрестанен, хроничен стрес. Всичко това компрометира здравето на червата – а, както видяхме, когато това се случи, се задейства цяла каскада от последствия, нарушаващи не само храносмилателната ни система, но и работата на имунитета, нервното ни здраве и хормоналната експресия. Именно тук се корени и връзката между микробиома, пробиотичната подкрепа и социалното ни поведение.

Често пъти науката обяснява социалното ни поведение като сбор от умения и черти на характера, които ни помагат да общуваме със себе си, околните и света. Качества като общителност, емпатия, доверие и готовност за впускане в социални активности са често белег за добра социална устойчивост. Онова, което би могло да изненада мнозина от вас, всъщност касае връзката между проявата на социалните ни навици и състоянието на микробиома – нека разгледаме тази безкрайно любопитна взаимовръзка и обясним как употребата на пробиотици може да подобри значително общителността и екстровертността ни. Проучвания са доказали, че здравият микробиом, подкрепен от пробиотици и внедряването на здравословни навици в ежедневието, има положителен отзвук и върху социалното ни поведение.

Равновесието в микробиотата подкрепя синтеза на невротрансмитери като допамин и серотонин, отговорни за доброто ни настроение – доказано е, че общуваме с много повече желание и извличаме максимума от социалните си преживявания, когато се чувстваме щастливи и спокойни. Здравият микробиом и приемът на пробиотици успешно подобряват симптоми като тревожност и депресия и ни помагат да имаме по-добра устойчивост на стрес. Ефектът върху имунитета също има значение – преборването с възпалението спомага да имаме повече мотивация за общуване и изграждане на връзки с околните. Ефектът върху метаболитното ни здраве също има пряко отношение – колкото по-добре се чувстваме “в кожата си” и колкото по-успешно преборваме оплаквания като подуване, болки в стомаха и проблемно храносмилане, толкова по-добре ще се повлиява самочувствието ни и с повече охота ще приемаме покани за социални събирания и събития.

Вече споменахме, че микробиомът лесно се компрометира – добрият сън, здравословната храна, движението и ниските нива на стрес са от определящо значение за здравето на червата ни. Когато пък не съумяваме да опазим баланса в червата си, можем да разчитаме на пробиотици за помощ –
ProLact AntiStress+ и ProLact Focus+ на българските натурални пробиотици ПроЛакт изобилстват от полезните пробиотични щамове Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus за здрав микробиом. В допълнение висококачествените пробиотици са обогатени с ценни билкови екстракти за още по-силен синергичен ефект. В ПроЛакт АнтиСтрес+ откриваме масло от лавандула, намаляващо стреса и подкрепящо нервната система, а в
ПроЛакт Фокус+ се натъкваме на адаптогенните билки левзея, шизандра и родиола – мощно трио, известно с благоприятния си ефект върху психическото здраве, нервното напрежение и когнитивните възможности. И двата пробиотика имат индиректен положителен ефект върху социалното ни поведение, оздравявайки червата ни и подкрепяйки оста черва-мозък. Социалната тревожност или намаленото желание за общуване не означават непременно, че сте необщителни или твърде срамежливи – възможно е микробиомът ви да има нужда от подкрепа! Наред с употребата на висококачествени натурални пробиотици с Лактобацилус булгарикус, ви съветваме да заложите и на оптимален дневен прием на фибри (те представляват “храната” за полезните микроорганизми в червата ни) под формата на  консумация на достатъчно плодове и зеленчуци, ферментирали храни като кисело мляко, кисело зеле и туршии, достатъчно двигателна активност на седмична база, оптимално количество сън (стремете се към поне 7-9 часа на денонощие), дихателни упражнения и медитация за успокояване на съзнанието.