Античните пробиотици - Как древните цивилизации са използвали ферментиралите храни за здраве и дълголетие

Живеем във време, в което повече от всякога осъзнаваме огромното значение на грижата за здравето в дългосрочен план. Колкото по-стресиращо и натоварващо става ежедневието ни, толкова повече телата ни избират болките и симптомите като начин да комуникират с нас и да ни кажат от какво всъщност имат нужда.

Неминуемо част от грижата, която полагаме за себе си днес, е пряко обвързана със здравето на стомашно-чревния ни тракт и функцията на храносмилателната система. Разбира се, това е причината, поради която пробиотиците добиват все по-голяма популярност!

Пробиотичните ферментиралите храни познаваме още от най-дълбока древност и именно това ще е темата на днешната статия – нека са впуснем заедно в едно пътешествие назад във времето и проследим как древните хора са имплементирали знанията си за ферментацията по отношение на здравето и дълголетието.
.
Макар и технологиите, науката и медицината в съвремието да се развиват с изключително бързи темпове, все пак не пропускаме да обърнем поглед назад и да се опитаме да проследим как „старото знание“ е проправило пътя си до нас днес, че дори и е положило основите, на които да „стъпят“ прогресът и надграждането на установите традиции.

Ферментиралите храни са присъствали неотменно в битието на древните хора. Сякаш по емпиричен път те са открили множеството ползи, които следват от ежедневната консумация на ферментирали храни – оказва се, че ферментацията не само е чудесен способ за удължаване на срока на годност на множество продукти, но и доставя на организма същинска здравословна бомба под формата на живи пробиотични бактерии с голямо значение за дълголетието и благоденствието на хората. Ето част от дългия списък с ползотворни ефекти:

- подобряване на храносмилането – както вече стана ясно, ферментиралите храни изобилстват от полезни пробиотични бактерии, за които е ясно, че улесняват преработката на храната и засилват метаболизма;

- подсилват имунитета – огромна част от имунната ни система се локализира в червата и затова поддържането на здрава чревна микрофлора е в тясна връзка с регулацията на имунния отговор;

- подпомагане усвояването на ценни витамини и минерали – проблемите с храносмилането е възможно да компрометират метаболизирането на важни за здравето микро и макронутриенти;

- ферментиралите храни и пробиотиците в тях имат отношение към когнитивните функции и психичното здраве – в червата се синтезират важни невротрансмитери като серотонин, допамин и хормона мелатонин, всички от които имат съществено значение за поддържането на добро ментално здраве и качествен нощен сън;

- богати на биоактивни съединения – пробиотичните бактерии далеч не са единственият полезен компонент във ферментиралите храни; те са източник още и на много късоверижни мастни киселини и антимикробни пептиди, които подкрепят здравето на стомашно-чревния тракт;

- чрез ферментацията се удължава срока на съхранение на много храни и се подчертават вкусовите им свойства – включването на ферментирали храни в ежедневието и бита на хората обрисува не само традициите, но и вкусовите им предпочитания;

От всичко, изброено дотук, съвсем лесно разбираме защо ферментиралите храни и, в частност, пробиотичните бактерии се радват на толкова голяма популярност и какво благоприятно въздействие оказват върху здравето – както физическо, така и психическо.

Преди да разгърнем въпроса как можем в днешното натоварено ежедневие да имплементираме множеството ползи на пробиотиците, нека първо предприемем едно пътуване назад във времето и разгледаме как древните цивилизации са се отнасяли към въпроса с ферментиралите храни.

Древноегипетската цивилизация е позната в цял свят с изключително богатата си култура и традиции – едва ли има древен народ, който да е будил повече любопитство и устрем към изследване, опознаване и анализ.

Наред с енигматичните пирамиди, фараони и неподражаемото разбиране за смъртта и отвъдното, египтяните са оставили ценна информация и по отношение на процеса на ферментацията и начините, по които са включвали в ежедневието си емблематични пробиотични храни. Египетските йероглифи разказват за дългогодишни традиции по отношение на ферментационните процеси. Сред „указанията“ откриваме производство на кисело мляко и млечни продукти; древните египтяни са и сред първите, които са започнали да правят хляб с квас чрез втасване на тестото. Ферментация са използвали и по отношение на съхранение и обработка на зеленчуци, например лук и чесън, които са прилагали при лечение на различни болежки и здравословни проблеми. По отношение на напитките също не остават по-назад: съществуват сведения за така наречената египетска бира, представляваща продукт от ферментацията на хляб и ечемик и известна с висока питателност и наличие на полезни микроорганизми.

Разбира се, ферментиралите храни са имали съществена роля и в редица медицински и обредни практики. Вече споменахме, че такъв тип храни са широко използвани за лечение на редица състояния, най-вече стомашно-чревни. За ферментиралите храни също така е било известно, че участват в редица религиозни практики и често са били използвани като принасяне на дарове в полза на боговете за здраве и просперитет на древните египтяни.


В другите люлки на цивилизацията въпросът с ферментиралите храни и пробиотичните ползи също не остава на заден план.

В Древна Гърция например гърците ферментирали първокачествено овче и козе мляко и така добивали различни по вид и вкусови качества сирена. Квасеният хляб и ферментиралите зеленчуци също били част от трапезата на хората, а виното се използвало както в качеството си на акомпанимент към ястията, така и за ритуални цели. Гърците често прибягвали до оцета като подправка, подходяща за ферментационните процеси – в интерес на истината дори Хипократ често е разказвал за неизброимите качества на ферментиралите храни и ги е използвал в редица предписания срещу стомашно-чревни проблеми, затруднено храносмилане, забавен метаболизъм и при липса на ясна мисъл, фокус и концентрация.

В Древен Рим нещата не стояли по-различно – и там ферментиралите храни били на особена почит. Гарумът например представлявал специален сос, използван в редица ястия, и добиван чрез ферментацията на риба със сол. И римляните консумирали големи количества кисело мляко, сирена и квасен хляб, подобно на гърците. Виното също е съставлявало огромна част от кулинарната култура на Древен Рим, както и ферментиралите зеленчуци и плодове. Всички ферментирали пробиотични храни са се славили с множеството си лечебни свойства и традиционно са присъствали в народната медицина и способите на хората да се справят с различни по вид и тежест болестни симптоми.
Когато стане дума за Азия, няма как да не споменем богатото ѝ културно наследство и що се отнася до кулинарията и ферментиралите храни.

Разбира се, няма как да пропуснем соевия сос, така традиционно представен в китайската кухня. Приготвя се чрез ферментация на соя, пшеница, вода, сол и с помощта на специфични бактерии. Темпе и нато също са ферментирали храни от соя, за чиято направа са помагали различни видове бактерии и плесени. Китайското оризово вино и ферментиралите зеленчуци също се славят с дълбоки корени в китайската народна кулинария.

В Япония и Корея процесите на ферментация са били на особена почит. Традиционни храни като тофуто, мисото, сакето, кимчито и ферментиралите морски дарове са присъствали почти ежедневно на трапезата и са допринасяли към подобреното здраве на стомашно-чревния тракт на хората.

В Древна Индия храни и напитки като кефирът, ачарът (ферментирали туршии), дахито (вид кисело мляко) и тодди (вид ферментирала палмова напитка) са се приготвяли изключително често и до днес заемат централно място в традиционната индийска кухня.

И в Азия, също както и в Древна Гърция, Древен Рим и Древен Египет, ферментацията се е ползвала като метод за консервация и запазване на хранителните стойности на продуктите за по-дълго време. Те са притежавали и мощни лечебни свойства, заради които са изключително ценни и до днес. Едва ли е възможно да стане дума за пробиотици и кисело мляко и да не намесим България! Древните славяни не само по нашите земи, а и по целия Балкански полуостров, са били изключителни почитатели на ферментиралите храни и в частност на киселото мляко.

По подобие и на други народности по света, и тук са се правили ферментирали напитки и квасен хляб. Заквасването на млякото е бил традиционен метод на добиване на кисело мляко, а специфичните бактерии за региона са осигурявали така известните високо качество и висока хранителна стойност. Откритата и изолирана по-късно бактерия Lactobacillus bulgaricus, характерна за българските земи, и до днес се ползва с огромен авторитет в света на пробиотиците и здравословния начин на живот. Древните славяни са използвали киселото мляко, за чиято поява основен „виновник“ е именно тази бактерия, за лечение на редица стомашно-чревни проблеми, за подсилване на имунитета, че дори и за лечение на повърхностни наранявания и проблеми, свързани с кожата.

В днешния забързан свят ни е все по-трудно да интегрираме ежедневна консумация на пробиотични храни. Ето защо учените не спират да търсят оптимални и лесни решения за обслужване на здравните нужди. За щастие пробиотичните добавки идват на помощ – приемът на живи пробиотични бактерии е в състояние да възвърне усещането ни за здраве, баланс и оптимална функция не само на стомашно-чревната система, но и на целия ни организъм.

ProLact Detox е съвременна пробиотична функционална храна, вдъхновена от хилядолетната традиция на древните култури да използват ферментирали млечни продукти за укрепване на здравето и дълголетието. Създадена на основата на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus – същите щамове, които лежат в основата на традиционното българско кисело мляко – ПроЛакт Детокс пресъздава автентичния модел на естествена ферментация, познат още от времето на траките и славяните. Тази храна не само възстановява чревния микробиом и подобрява храносмилането, но и активира естествените процеси на детоксикация в организма, подобно на ферментиралите напитки и каши, използвани от древните народи за сила, устойчивост и виталност. Пътешествието ни из древния свят акостира и по бреговете на Южна Америка, където инките са се прекланяли пред мощта на пробиотичните полезни бактерии чрез направата на ферментиралата напитка чича. Изключително интересно при нея е самият процес по създаването ѝ – правела се е от царевица, която предварително се е дъвчела, за да се активират всички важни ензими, разграждащи нишестето. След това се е оставяла да ферментира заедно със специални натурални дрожди.

И в Южна Америка, както и навсякъде другаде по света, ферментацията се е използвала за консервиране на храната, за запазване на хранителната ѝ стойност по-дълго време и, разбира се, за лечебни и здравословни цели. Важно е да отбележим, че високопланинският район на Андите до голяма степен е определил спецификите на микробиома на коренното население и характерните за тях повишени здравни нужди. Големите височини, силно разреденият кислород и суровите климатични условия са били същинско изпитание за устойчивостта на хората – ето защо доброто храносмилане, силният имунитет и повишените енергийни нива са били от съществено значение за оцеляването на индивидите. В отговор на това ферментиралите храни и натуралните пробиотици и дрожди осигуряват стабилна основа, върху която да се градят просперитета и благоденствието на древните южноамериканци. Околосветското ни пътешествие привършва в Африка, където срещаме може би едни от най-суровите климатични условия за живот. Ежедневието на номадските племена до голяма степен е свързано с изминаването на дълги разстояния, постоянно адаптиране към променящата се среда и непрестанна нужда от увеличаваща се устойчивост. Кефирът и айранът например са ферментирали напитки на особено висока почит сред африканските народи – именно благодарение на пробиотичните им ползи хората са съумявали да се хидратират и да поддържат чревното си здраве в суровите условия на живот. Огии и уджи, традиционни ферментирали каши, характерни за народите от Западна и Източна Африка, също намират своето място сред кулинарните навици и предпочитания на хората. И тук, както и на останалите места по света, ферментацията е служила не само като способ за запазване на храната по-дълго, но и като традиционен лечебен метод, грижещ се за множество физически и ментални нужди на организма. Видно е, че в древните традиции на всички народи по света ферментацията и полезните живи бактерии заемат централно място. И днес, когато повече от всякога имаме нужда от подкрепа за здравето, не спираме да черпим мъдрост и опит от извора – съвременната медицина непрестанно се стреми да проучва и подобрява древните практики, имплементирайки ги в повишените изисквания на съвременния свят.

Съвременната наука съвсем ясно осъзнава множеството ползи от ежедневния прием на пробиотици – именно в това е съсредоточено производството на висококачествени пробиотични добавки, чиято цел е да обслужи нуждите на организма и да ни достави оптимално количество живи полезни щамове. Когато червата ни са здрави, е здраво и цялото ни тяло – в микробиома ни се съдържа ентеричната нервна система, отговорна за цял списък от нервни, имунни и ендокринни процеси, нарушаването на които със сигурност има неблагоприятен ефект върху цялостното ни здраве. Ето защо е от основополагащо значение да отделяме време да се грижим за стомашно-чревния си тракт и да сме нащрек за симптомите, издаващи излизане от баланс.
Разбира се, ако трябва да дадем съвет как да се грижим за червата си, освен приема на пробиотични добавки бихме споменали и приема на ферментирали натурални храни, както и богати на полезни фибри плодове и зеленчуци. Съблюдаването за нивата на стрес, осигуряването на качествен сън и включването на оптимални дози ежедневна физическа активност също са от ключово значение и полагат основите към едно по-здраво тяло, което да ни служи по-вярно и за по-дълго време.