Даниела Червенакова е психолог, психотерапевт по схема терапия, консултант по когнитивно поведенческа терапия и EMDR терапия.
Специален интерес на практиката и е работа в областта на
зависимостите, с акцент върху
хранителните разстройства. Специализира когнитивно – поведенческа психотерапия и схема терапия.
Целта на Даниела Червенакова е да помага на хората да се придвижват към по-задълбочено разбиране на себе си и на другите и да решават собствените си проблеми, които често се случват в тяхната социална среда.
Има частна практика, въплащаваща индивидуална и групова терапия, терапия на двойки и семейства, онлайн консултиране. Също така е и консултант в областта на фирмено-органицационно психично здраве и благополучие. Обучител на проекти в областта на образованието и културата.
"Ние не може да променим миналото, но чрез разбиране на миналото може да променим настоящето."
Не е тайна, че силните ни емоции имат и соматични прояви, а в някои случаи
чувствата са толкова травмиращи, че дори могат да причинят заболявания...
Чувството на
срам се възпитава в нас в ранна детска възраст,
не е вродено, за разлика от други основни емоции.
Срамът е необходим, за да се контролира поведението на всички членове на обществото - благодарение на това човек може да живее комфортно в обществото.
Но понякога чувството на срам "излиза от мащаба" и човекът започва буквално да се дави в него, изпитвайки това чувство, независимо дали е адекватно на ситуацията.
„Умереното чувство за срам е характерно за здравия човек“. Помага за спазването на социалните и личните морални стандарти – например да не ходиш гол по улиците. Но някои хора изпитват прекомерен срам и тогава това затруднява живота им.
Хипертрофията на това чувство е свързана с
травми, получени в детството.
Една от най-честите причини за тези наранявания са сексуалните табута в семейството.
Също така не е необичайно момичетата да се срамуват, че са невнимателни, а момчетата – че са слаби, изразяват негативни емоции и плачат.
Ако чувството за срам стане едно от водещите в живота, човек може да получи сериозни кожни проблеми ....
Поради потискането на чувството на срам жените често развиват заболяване като
розацея (разширени съдове по лицето) някога са изпитвали срам, но не са го преживели напълно. В резултат на психотерапията се работи през тези емоции, а изцелението на душата води до физическото възстановяване на тялото и избавяне от болестта.
Акнето също е често срещано явление с натрапчиво чувство за срам.
„По правило това е дълбок срам да бъдеш себе си, нежелание да се погледнеш и да се покажеш на света".
Тогава психологическата защита се развива във физическа "черупка" под формата на кожно възпаление и дразнене. Човек получава чувство за сигурност, сякаш ставайки външно непривлекателен, той се освобождава от риска от контакт с другите, познанства и отношения с други хора.
Промоции
