Интуиция от червата? Как микробиомът влияе на вземането на решения и интуицията

Съществува известен фразеологизъм в английския език, превеждащ се на български приблизително като „Какво ти казват червата?“ (What is your gut telling you?) Смисълът, който носи изразът, се свързва с интуицията и онова специфично усещане в стомаха, което толкова често усещаме при определени ситуации, моменти, обстоятелства или когато е необходимо да вземем решение.

Когато говорим за интуиция, сме свикнали да я свързваме основно с мозъка, защото именно чрез него осъществяваме дейности като мислене и разсъждение. Когато обаче останем по-присъстващи в усещанията си, с изненада установяваме, че интуицията много повече се усеща повече в тялото, отколкото в главата. „Преобръщането“ на стомаха и пеперудите в него, стягането „под лъжичката“, забързването на сърдечния ритъм, изпотяването на дланите, изстудяването на крайниците, плиткото дишане и поривът да се усмихнем широко са все характерни за интуицията усещания, които биха могли да ни дадат много информация относно това кое е най-правилното решение за нас самите в момента.
А връзката с корема, червата и чревния микробиом е много по-съществена, отколкото някога сме предполагали.

Микробиотата участва активно в мозъчните функции и редица когнитивни процеси; да мислим за мозъка си като за отделена от останалата част от тялото структура е погрешен подход, който ни пречи както да осъзнаем в цялост сложността на човешкия организъм, така и да разберем как да проясним интуицията си и да ѝ имаме повече доверие.

Преди да обясним каква точно е ролята на червата по отношение на интуицията, нека първо хвърлим светлина върху това какво представлява микробиомът.

Червата ни биват ежедневно населявани от трилиони микроорганизми – в тялото ни те живеят и се размножават, а в услуга изпълняват редица изключително важни процеси за нашия организъм. Съществуват както потенциално вредни, така и полезни бактерии – онова, което предполага оптималното функциониране на микробиома, е поддържането на финия баланс между тях чрез разнообразна храна, добра хигиена на съня, избягването на стресови ситуации, интегрирането на активности и спорт в ежедневието, съблюдаването за честотата на прием на антибиотици и др.

Всички тези микроорганизми в нашия стомашно-чревен тракт образуват ентеричната ни нервна система. Любопитното при нея е, че тя действа автономно от централната нервна система, но и поддържа непрестанен контакт с нея. Как? Чрез блуждаещия нерв – най-дългият нерв в тялото, свързващ мозъка с органите в шията, гръдния кош и стомаха. Представете си го като своеобразна пътна магистрала на мисълта – ето защо.

Ентеричната ни нервна система е дом на цял дълъг списък от функции и механизми, основополагащи за нашето здраве. Микроорганизмите в нея способстват за преработката на хранителните вещества и усвояването на нутриентите, благодарение на тях се синтезират някои видове хормони и невротрансмитери: GABA, серотонинът и допаминът се секретират основно в червата ни, а добре знаем, че те са от ключово значение за настроението ни и когнитивните функции. Благодарение на тези невротрансмитери, ние се фокусираме и мислим по-добре, не се разсейваме твърде лесно, поддържаме добро настроение, спим по-качествено, по-спокойни сме и овладяваме по-оптимално множество нервни импулси. Всички тези предпоставки са съществено важни за проявата на интуицията, вслушването в нея и доверяването в сигналите, които ежедневно ни изпраща тялото.

В допълнение на това може да кажем, че микробиомът е отговорен и за регулацията на стресовите хормони – адреналинът и норадреналинът биха могли да имат подчертано негативно въздействие върху когнитивните процеси, ако организмът ни е изложен на тяхното действие за твърде дълъг период от време. На микробиотата дължим и имунната регулация – огромен процент от имунните ни клетки се синтезират именно там, а оптималната им функция ни прави по-здрави и по-издръжливи на факторите на околната среда.

От казаното дотук става ясно, че блуждаещият нерв предава информация от червата към мозъка – когато в микробиома обаче настъпят промени и той излезе извън баланс, сигналите също се променят и може пряко да повлияят на начина, по който функционира нервната ни система. Най-яркият пример за такава промяна е дисбиозата – нарушаването на баланса между „полезните и вредните“ бактерии, свръхрастежът на патогенните микроорганизми, гъбичките и дрождите дава характерна симптоматика като нередовен стомах, запек, диария, главоболие, понижен тонус, замъглена мисъл, трудно фокусиране и проблеми с паметта. След като вече сме се запознали с дейността на ентеричната нервна система, не е трудно да осъзнаем, че редица поведенчески модели се коренят именно в здравето на червата ни.

Известно е например, че някои чревни бактерии имат свойството да влияят на секрецията на допамина и серотонина – дисбалансът в микробиома може да ни направи по-потиснати, по-депресивни, трудно да контролираме импулсите си, да добием склонност към по-прибързано взимане на решения и търсене на моментно удоволствие. Всичко това се дължи на недостатъчния синтез на тези така важни невротрансмитери – и може да мине доста време, преди да открием пряката връзка между настроението си и стомашно-чревната симптоматика. Промяната в микробиома може да повлияе не само краткосрочно, но и дългосрочно – изследвания показват, че при хората с дисбиоза съществува повишен риск от по-висока тревожност и по-нисък праг на устойчивост при наглед рутинни човек дейности и стимули.

Интересно е да обърнем внимание и на акта на доверие – процес, който мнозина от нас свързват или с мозъчната функция, или с емоциите и сърцето. Когато се доверяваме, тялото ни синтезира хормона окситоцин, не случайно наричан „хормон на социалната свързаност“. Изненадващо или не, той също може да бъде повлиян от (дис)баланса в чревната микрофлора. Когато микробиомът ни е балансиран, ние се усещаме по-емоционално стабилни и по-сигурни – а това неминуемо води до по-лесно доверяване и изграждане на по-стабилни и удовлетворяващи социални взаимодействия.

Независимо дали сме по-рационални, или по-емоционални, едва ли някой може напълно да отрече интуицията като феномен и колко силно се усеща тя в тялото. Тя често бива наричана „вътрешния глас“ и огромен брой хора разчитат именно на него, когато трябва да взимат важни решения или да „усетят“ дали се намират на правилното място в житейски план.

Всъщност няма нищо необичайно в доверяването във „вътрешния глас“ – човечеството го прави още от зората на своето съществуване и именно благодарение на гореописаната връзка между микробиома и когнитивните функции сме съумели да направим наистина огромни крачки в процеса на еволюция. Бактериите в червата ни имат способността да регулират реакциите ни към стрес чрез модулация на стресови хормони и невротрансмитери: така древният човек е преминавал бързо от режим на покой в режим на „бий се или бягай“ и е гарантирал собственото си оцеляване. Микробиомът също се е адаптирал и обогатявал в следствие досега с околната среда и наличната храна, правейки организма „по-запознат“ с повече на брой микроорганизми и потенциални патогени – това е представлявало една чудесна тренировъчна програма за имунната система.

И макар и днес вече да не ни гонят мечки и да не си налага да се „бием или бягаме“, съвременният човек все по-често се сблъсква с капаните на хроничния стрес – системното недоспиване, безкрайното бързане и дългите списъци със задачи, конфликтите на работното място и неспиращата динамика със сигурност изискват добри устойчивост, механизми за справяне, фокус и концентрация – все аспекти, пряко подчинени на здравето на микробиома.

От всичко, казано дотук, възниква и съвсем естественият въпрос: Kак можем да подкрепим микробиома си, за да си възвърнем добрите когнитивни функции, спокойствието и интуицията?

Добрата новина е, че решение има – пробиотиците ни се притичват на помощ. Полезните бактерии откриваме в редица ферментирали храни като кисело мляко, кисело зеле и туршии, но за удобството на съвременния човек с лекота можем да си ги набавяме под формата на капсули или пробиотични храни на прах.

ProLact Focus+ е висококачествен пробиотик, чиято основна цел е не само да допринесе за баланса в микробиома, но и още повече да подкрепи когнитивните функции, благодарение на синергичното действие между пробиотичните щамове и билковите екстракти. В ПроЛакт Фокус+ се натъкваме на два класически пробиотични щама, доказали своята висока ефективност: Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus заедно се грижат за здравето на нашите черва, като заздравяват чревните мембрани и поддържат равновесието. Суперзвездите в бленда обаче са адаптогенните билки, всеизвестни със своя огромен принос по отношение на менталното здраве и когницията.

Родиола – представлява мощен адаптоген, имащ свойството да повишава устойчивостта на стрес и да подобрява концентрацията; незаменима е за хора, борещи се с хронично високи нива на нервно напрежение и податливи на възпаления;
Шизандра – притежава многовековна традиция като интегративна част от китайската народна медицина и е известна със свойството си да подобрява фокуса; с нейна помощ побеждаваме разсейването и запаметяваме по-добре;
Левзея – левзеята е популярен ноотропик (вещество, подкрепящо когницията) и в продукта на ПроЛакт подпомага енергията и умствената издръжливост;

Ежедневният прием на пробиотика ще възвърне не само усещането за стомашен комфорт, но и ще подкрепи мисловната ни дейност, както и ще „събуди“ интуицията ни – благодарение на него, съвсем скоро отново ще се събуждаме с усещането, че можем да се доверим на „вътрешния си глас“.
Надяваме се с днешната статия да сме успели да ви напомним, че в метафорите също съществува обективна истина. Коремът и микробиомът ни разказват много повече за общото ни здравословно състояние, отколкото си мислим.

Микробиотата ни действително е реален участник в оформянето на вътрешния ни свят, а интуицията, наред с „присвиването под лъжичката“, може да се разглежда и като биологична реакция, сформирана от микроорганизмите, населяващи нашето тяло.