Терминът
разширени вени или
варикоза произлиза от латинския термин varicose –разширение. Това е заболяване, което се характеризира с разширение, увиване и удължаване на вените.
Разширените вени могат да се появят навсякъде във венозната система по тялото - в долната част на хранопровода, в аналната област –
хемороиди, в семенната връв –варикоцеле, и най-честото място - по долните крайници, и в подбедрицата.
Честотата на заболяването е изключително висока. Смята се, че в съвременния свят
от разширени вени страдат около 50 % от хората. При жените се среща малко
по-често. За съжаление заболяването често остава недиагностицирано и ненавременно лекувано, което довежда до сериозни последици.
Как се появяват разширени вени?
Вените са кръвоносни съдове, по които
кръвта се движи по посока на сърцето. За разлика от артериите, те нямат в стените си мускулни влакна и не се съкращават.
Еднопосочното движение към сърцето е благодарение на
клапи в самите вени и от
съкращенията на околните мускули. Следователно когато ходим, мускулите на краката се съкращават и те действат като „помпа”, подпомагайки движението на кръвта във вените към сърцето. Клапите, които имат вените, не позволяват на кръвта да се връща в обратна посока. По този начин се осъществява еднопосочното движение на кръвта.
Когато продължително време се стои на едно място без движение на краката,
кръвта забавя своето движение и се
задържа в най-ниско разположените части, ако сме прави или седнали - то това са
краката. Повишеното налягане във вените от кръвния застой довежда до
отпускане на венозната стена и тогава тези
венозни клапи не могат да функционират правилно. Вследствие на това нарушаване на клапния механизъм част от изпомпаната кръв се връща обратно надолу и това довежда до образуването на
разширените вени.
Най-честите причини за поява на разширени вени включват - професионално увреждане, наследствено предразположение, вродената предразположеност,
заседнал начин на живот и наднормено тегло, термични въздействия, възраст, бременност, травми и възпаления, пол.
Много хора с
разширени вени нямат никакви симптоми, но пък обикновено търсят помощ от естетични съображения.
Заболяването има два стадия на протичане.
В стадия на
компенсация може дълго време да няма никакви симптоми. Обаче в стадия на
декомпенсация се наблюдават характерните симптоми за заболяването, които могат да бъдат - болка и тежест в краката, подуване и оток на стъпалата, глезените и краката, пулсиране или крампи на краката, уголемени и деформирани вени, видими върху кожата, сърбеж по кожата, кожни промени.
Повечето хора с варикозни вени не развиват усложнения.
Усложнения възникват в малък брой случаи. Те се дължат на
неправилния поток на кръвта и по-високото налягане във варикозните вени, причинявайки промени в малките кръвоносни съдове в близост до кожата.
Ако възникнат усложнения, то обикновено те се наблюдават няколко години след появата на първите симптоми. Въпреки това не е възможно да се предскаже как ще се развият усложненията. Видимият размер на
разширените вени не корелира с това дали ще се появят усложнения.
Възможните усложнения при разширени вени включват - кървене, тромбофлебит, варикозни язви, варикозна екзема, липодерматосклероза, хронична венозна недостатъчност.
Приемането на определени витамини, микроелементи и хранителни добавки и спазването на определен хранителен режим, могат да подобрят състоянието и на хората с разширени вени.
- Витамин С е водно разтворим витамин, който повечето от животните сами си синтезират. Човекът обаче, нямат тази способност и трябва да получи този витамин с храната.
Витамин С е изключително необходим за страдащите от разширени вени, тъй като той отговаря за поддържане в нормално състояние на съединителната тъкан в човешкото тяло, включително и на тази, участваща в изграждането на венозните стени. Без достатъчно витамин С не е възможно да се синтезират достатъчно колагенови влакна, от които зависи еластичността на стените на кръвоносните съдове.
Витамин С играе важна роля в профилактиката и лечението на разширените вени и поради факта, че спомага за уплътняване на капилярната стена и за намаляване на нейната пропускливост, като по този начин блокира образуването на отоци. Не е без значение и факта, че приемането на достатъчно витамин С намалява съсирваемостта на кръвта, а съответно намалява и опастността от образуването на вътресъдови съсиреци.
Витамин С се среща в най-големи количества в цитрусовите и горски плодове, в зелените и листни зеленчуци, в доматите, чушките и картофите, в пъпеша и карфиола, в червените люти чушки и
шипките и др. Поради огромната роля на
витамин С за човешкия организъм, която далеч не се изчерпва с благоприятното въздействие на този витамин върху съдовата система, той представлява и една от най-масово приеманите
хранителни добавки – под формата на таблетки, капсули, ампули, прахчета и др.
- Витамин Р. Става въпрос също за водно разтворим витамин, който заедно с естествения витамин С, се среща в храните под формата на различни вещества, като рутин, хесперидин, цитрин, биофлавоноиди и др. Всичките те се групират под названието
витамин Р и също играят изключително важна роля за поддържане в нормално състояние на кръвоносните съдове. Най-важната функция на витамин Р се състои в намаляване на пропускливостта на капилярите, откъдето идва и неговото име ( Permeability – пропускливост ) и в увеличаване на еластичността на съдовите стени. Белези за увеличена съдова пропускливост и чупливост и за намалена еластичност са честите подкожни насинявания, които понякога се появяват и без повод и мрежите от малки като паяжина подкожни кръвоносни съдове. Те почти винаги съпътстват разширените вени и представляват сериозен козметичен дефект за по-суетните хора. Установено е, че
биофлавоноидите спомагат и за намаляване на кръвната съсирваемост, а съответно и на риска от образуване на вътресъдови съсиреци, което също е от голямо значение за профилактиката и лечението на разширените вени и на техните усложнения.
Всъщност флавоноидите са веществата, които дават жълтия или оранжевия цвят на плодовете.
Повечето от специалистите по нутритерапия считат, че на всеки 500 мг витамин С трябва да се приемат поне по 100 мг биофлавоноиди, тъй като освен всичко друго, те предпазват витамин С от унищожаване чрез окисление, засилвайки по този начин неговото действие.
Витамин Р се среща в най-големи количества в бялата кора и ципите на цитрусовите плодове – лимони, портокали, грейпфрути и други, а също и в кайсийте, черешите, шипките, ябълките, червеното цвекло, лука, карфиола, сливите, гроздето и др.
- Витамин Е. За разлика от витамин С и витамин Р, този витамин е мастноразтворим. Той се съхранява в черния дроб, мускулите, сърцето, мастната тъкан и др. Според биологичната му активност витамин Е се измерва в международни единици ( МЕ ), като една МЕ се равнява на един мг. Витамин Е се състои от няколко съединения, наречени
токофероли, като с най-голяма биологична активност от тях е
алфа - токоферолът. Освен че витамин Е представлява силен
антиоксидант, за което всички знаят, той спомага за намаляване на кръвната съсирваемост и за разтваряне на образувани вече вътресъдови съсиреци. Това го прави ценен помощник на хората с разширени вени. Не е за пренебрегване и факта, че витамин Е играе изключително важна рола за поддържане в нормално състояние на кожата и на лигавиците.
Приемането му през устата или локалното му прилагане в областта на варикозна язва на кожата води до по-бързото и заздравяване. Препоръчителната дневна дозировка витамин Е е около 400 МЕ, като за жените в менопауза тя може да стигне до 800 МЕ. Интересно е да се знае, че съществува много силна зависимост между
витамин Е и селена, който засилва действието на този витамин. Поради тази причина е
препоръчително витамин Е да се приема в комбинация със селен.
Най-богати на витамин Е са овесените ядки, житните зародиши, растителните масла, соята, листните зеленчуци, брюкселското зеле и яйцата.
-
Ненаситени мастни киселини. Тези мастни киселини спомагат за намаляване на т.нар. “лош” холестерол и на кръвната съсирваемост, което ги прави ценен помощтник в профилактиката и лечението,както на разширените вени, така и на сърдечно-съдовите заболявания.
Най-богати на ненаситени мастни киселини са зехтинът и тлъстите риби, като сьомга, скумрия, херинга, сардина, риба-тон и др. Интересен е фактът, че спорад редица проучвания капсулите с рибено масло не влияят съществено върху кръвната съсирваемост. Едно от обясненията е, че рибата съдържа и други съставки, освен ненаситените мастни киселини, които спомагат за намаляване на кръвната съсирваемост. Консумацията на риба, особено на тлъста такава, буквално променя формата на тромбоцитите по такъв начин, че те да не могат да прилепват един към друг и да образуват кръвни съсиреци. Освен това, рибеното масло води до потискане на отделянето от тромбоцитите на вещество, наречено тромбоксан, което играе основно роля в тяхното слепване.
- Зелен или черен чай. Тези две напитки също са богати на вещества, влияещи върху кръвната съсирваемост в посока на нейното намаляване, което заедно с холестеролопонижаващото им действие се отразява неблагоприятно на хората, както с венозни, така и с артериални увреждания. Същото важи и за черните гъби, така добре познати ни от китайската кухня и за подправки като джинджифил, карамфил, кимион и др.
- Витамин В комплекс. Витамините от групата В също са изключително важни що се касае до профилактиката и лечението на разширените вени, тъй като играят важна роля за поддържане на добър тонус и еластичност на кръвоносните съдове и на добро инервация. За целта е препоръчително витамин В1, Витамин В2, витамин В3 и витамин В6, които влизат в състава на витамин В комплекс, да се приемат в количество не по-малко от 25 мг.
Най-богати на витамини от групата В са зърнените храни и бирената мая.
-
Сулфиди. Касае се за вещества от растителен произход, съдържащи сяра, които се намират в чесъна, кромид и праз лука, дивия чесън и др. Те оказват много положителни въздействия върху човешкия организъм, едно от които е намаляването на кръвната съсирваемост. Освен че предотвратяват слепването на тромбоцитите и образуването на вътресъдов съсирек, сулфидите стимулират разтварянето на образуван вече такъв. Интересно е да се изтъкне, че по отношение на намаляване на кръвната съсирваемост, сулфидите имат сила, равняваща се на тази на аспирина. Това прави растенията, които съдържат тези вещества, ценен помощник на хората не само с разширени вени, но и с исхемична болест на сърцето и с високо кръвно налягане.
- Растителни влакна. Става въпрос основно за целулозата, хемицелулозата и пектина. Човешкият организъм не притежава ензими, които да разграждат тези вещества, наречени още баластни. В стомашно-чревната система с водата те образуват желатиноподобни разтвори ( пектинът ) или набъбват, запазвайки влакнестата си структура ( целулозата и хемицелулоза ). В този си вид, поради своята несмилаемост, те преминават през тънкото черво и достигат до дебелото черво, повишавайки обема на чревното съдържимо и стимулирайки по този начин чревната перисталтика. По този начин растителните влакна се явяват ценен помощник на организма в борбата със запека, за който вече бе споменато, че се отразява крайно неблагоприятно на страдащите от разширени вени. Не е без значение и факта, че баластните вещества, поради своята обемност, създават чувство за ситост, което пък е от полза за хората с наднормено тегло – състояние, което също влияе неблагоприятно на разширените вени.
Баластни вещества се съдържат във всички растителни храни. Важно е да се подчертае, че в зърнените храни баластните вещества се намират във външния слой, поради което е препоръчително да се консумират пълнозърнести хляб и продукти. Меленето намалява значително съдържанието на баластни вещества и това е причината в бялото брашно да се съдържат едва около 15 % от баластните вещества ,които се съдържат в целите пшеничени зърна.
От всичко казано до тук се налага изводът, че за успешното лечение на разширените вени голяма роля играе придържането към подходяща диета.
Тя, от една страна трябва да осигури на организма най – необходимите за съдовата система хранителни вещества, а от друга – да предотврати евентуален запек и натрупването на излишни килограми.
За целта е препоръчително:
- Да се консумират повече плодове и зеленчуци и по възможност в сурово състояние.
- Да се сонсумира повече риба, като особено препоръчителни са тлъстите видове.
- Да се приемат повече течности, като е добре те да бъдат под формата на черен, зелен или билков чай.
- Да се обръща повече внимание на азиатската кухня, която освен черни гъби, предлага и други храни и подправки, полезни за содавата система.
- Да се ограничат мазнините, особено наситените животински мазнини и полиненаситените мастни киселини от типа Омега – 6, на които е богато царевичното масло, например, с цел да се намали опастността от образуване на вътресъдови съсиреци. За целта трябва да се избягва консумацията на тлъсти меса ( най-вече на свинско месо ), на сметана, а също и на пълномаслени млека и сирена.
- Да се заменят маслото и животинската мас с олио и особено със зехтин.
- Да се замени белия ( полиран ) ориз с кафяв ( неполиран ).
- Да се заменят захарта и тестените изделия, приготвени от бяло брашно, с ниско калорични подсладители и пълнозърнести брашна.
- Да се ограничи готварската сол, която затруднява елиминирането на излишните течности от човешкия организъм.
- Да се използват по-често подправки като джинджифил, карамфил и кимион.
- В случаите, когато се консумират мазни храни, повишаващи съсирваемостта на кръвта и риска от образуване на вътресъдови съсиреци да се консумират и храни с противоположно действие. Например, когато се консумират яйца или месо е добре те да бъдат комбинирани с лук или чесън.
Внимание ! Все пак не бива да се прекалява с нищо. Ако приемате лекарства за разреждане на кръвта или ако при вас е налице повишена склонност към
кръвоизливи, а също и ако имате наследствено предразположение към такива, то не трябва да консумирате в много големи количества храни, за които е установено, че разреждат кръвта.
автор: Каролина Карамфилова-
Karamfilovisport
Промоции
