Пробиотична терапия при пост-антибиотичен синдром

Конвенционалната медицина със сигурност е достигнала множество висоти, що се отнася до грижата за физическото и менталното здраве на хората. Едва ли има съвременен човек, който някога да не се е стигал до лекарствено лечение – независимо дали страдаме от настинка, грип, или организмът ни се сблъсква с далеч по-сериозни заболявания.

Не бихме могли да говорим за напредъка на медицината, без да споменем антибиотиците – те са своеобразна медицинска революция, отговорна за спасяването на милиони животи по целия свят всеки ден. Ако допреди откриването на антибиотиците бактериалните инфекции се разглеждаха като бич за човечеството, то днес една огромна част от тях бива успешно третирана и лекувана чрез назначаване на точното лечение. Монетата и тук обаче, както и при всяко друго нещо, има две страни: неизброими са плюсовете на антибиотиците, но няма как да не споменем, че честата им употреба води след себе си и не малко негативи. В днешната статия ще си поговорим именно за пост-антибиотичния синдром, защо се получава, какво представлява и как бихме могли да му противодействаме с помощта на пробиотиците и ферментиралите храни.

Добре ни е известно, че антибиотиците са незаменими. Развитието на медицината е пряко обвързано с тяхната широко застъпена употреба и именно благодарение на този тип медикаменти можем да се борим с огромен списък от бактериални инфекции, както и да предотвратим множеството усложнения, свързани с протичането им.

Едва ли има човек, който да не е приемал антибиотик – при наличието на патоген от бактериален произход лекарите предписват именно антибиотици заради доказаното унищожаване на болестотворните микроорганизми. На пръв поглед е лесно човек да се изненада, че този тип лекарства имат и своите негативи – Как медикамент, който буквално спасява животи, би могъл да има и потенциално вредно въздействие върху нас?

За да отговорим на този въпрос, следва да разгледаме как точно действат антибиотиците: веднъж попаднали в организма ни, те „изтребват“ всичко по пътя си – както болестотворните микроорганизми, така и „добрите“ микроорганизми, с които съжителстваме на ежедневна база и които сформират нашия чревен микробиом. На практика антибиотиците не правят разлика между „полезните“ и „вредните“ бактерии – тяхната цел е да унищожат всичко по пътя си, защото така могат да предотвратят разпространението на инфекция и протичането на по-сериозни усложнения.

Ето защо приемът на антибиотик често се обвързва с достигането до дисбиоза – нашият чревен микробиом се състои от трилиони микроорганизми, съжителстващи в синергия и поддържащи оптималното здраве на нашето тяло. Когато микробиомът ни е в баланс, ние се радваме на здрава чревно-мозъчна ос. Не случайно червата ни биват наричани втория мозък – именно те изпращат сигнали до мозъка, регулират имунитета, грижат се за метаболизирането на хранителните вещества, способстват синтеза на невротрансмитери и хормони. Ако обаче достигнем до състояние на дисбиоза, то чревната функция се компрометира и оттам се сблъскваме с множество негативни последици за целия ни организъм.

Познаваме различни видове дисбиоза. Един от най-характерните се дължи на разрушаването на баланса между „полезните“ и „вредните“ микроорганизми в червата – когато вторите вземат превес, е възможно да изпитваме симптоми като главоболие, нередовен стомах, болки и подуване. Намаляването на микробиомното разнообразие е също вид дисбиоза: броят и разнообразието на полезните бактерии бива компрометирано и често причината за това се корени или в неоптималното хранене, или в прекомерния прием на антибиотици. Свръхрастежът на патогенните бактерии също допринася за развитието на дисбиоза – тогава те „населяват“ червата и доминират „полезните“ щамове. При някои състояния се наблюдава и т.нар. гнилостна дисбиоза – характеризира се с наличието на специфични щамове бактерии, които имат свойството да разграждат белтъците до съединения като амоняк или феноли: характерни за този тип дисбиоза са умората и претоварването на организма с токсини. Гъбичната дисбиоза, виновник за която често е гъбичката Candida albicans, пък води до газове, повишен апетит за сладко, както и до множество кожни проблеми.

Както е видно, съществуват множество видове дисбиоза – не е изключено при един човек да са налице повече от един вид. Животът на съвременния човек го прави много по-податлив на развитие на дисбаланс в чревния микробиом – честият прием на антибиотици, намаленият досег с природата, недостатъчният сън, лошата храна и прекомерно високите нива на стрес са все рискови фактори за развитие на дисбиоза от някакъв тип.

Пост-антибиотичният синдром също е пряко обусловен от честата употреба на антибиотици – затова и състоянието е все по-често срещано в съвременните развити общества. Характерното за него е, че след продължителна антибиотична терапия чревната микробиота е силно дисбалансирана и се възстановява трудно – балансът между микроорганизмите е силно компрометиран. Разбира се, пострадалият чревен микробиом води след себе си редица симптоми и оплаквания: хронична умора и понижени нива на енергия, редица храносмилателни нарушения като газове, запек или диария, повишена склонност към рецидивиращи гъбични инфекции, риск от бактериални инфекции като Clostridium difficile, повишаване на честотата на различни по вид хранителни непоносимости и алергии, понижени нива на фокус и концентрация, проблеми с паметта, отслабен имунитет, чести настинки. Всичко това се дължи на широкоспектърното действие на антибиотици – унищожавайки и „полезните“ микроорганизми заедно с патогенните, те оставят микробиома дисбалансиран, незащитен и силно уязвим на последващи проблеми. Въпреки страничните и негативни ефекти на антибиотичната терапия, не бихме могли изцяло да се въздържаме от употребата на подобен вид медикаменти. За щастие обаче имаме полезен ход – интегрирането на подходяща пробиотична терапия може да неутрализира негативното въздействие на антибиотиците и да поддържа чревния микробиом здрав не само по време на лечението, но и след него.

Пробиотиците представляват щамове полезни бактерии – едва ли има българин, който да не е запознат с множеството полезни функции на киселото мляко и млечно-киселата бактерия Lactobacillus bulgaricus. Но пробиотици има не само в традиционното българско кисело мляко – срещаме ги в изобилни количества и в храни като киселото зеле и туршиите, кимчито, кефира. Те притежават уникалната способност да поддържат здравето на чревния микробиом като населяват червата ни с огромно количество полезни бактерии – така лесно може да се „поправят щетите“, нанесени от антибиотика по време на курса на лечението, и да се възвърне балансът в микробиотата.

Ето как на практика пробиотичната терапия може да помогне:

- репопулация на полезни щамове – след антибиотично лечение бихме имали нужда от „попълване на редиците“ чрез възстановяването на броя и разнообразието на полезните бактерии, паднали в жертва на антибиотика;

- подобряване на чревната бариера – в днешно време „пропускливите черва“ са все по-често срещан проблем. Компрометирането на чревната лигавица позволява в кръвотока да навлизат отпадни от храносмилането продукти, което, от своя страна, води до поддържане на хронично възпаление в тялото и затруднена детоксикация;

- потискане на патогенните бактерии – при наличие на дисбиоза в резултат от патогенен свръхрастеж пробиотиците могат бързо да колонизират червата с полезни щамове и да неутрализират негативните ефекти върху стомашно-чревния тракт;

- намаляване на възпалението – пробиотичната терапия има ползотворен ефект върху имунната регулация, управлението на провъзпалителните цитокини, подобряването на инсулиновата чувствителност и понижаване на риска от възникване на хранителни непоносимости и алергии;

Лекарите и медицинските специалисти съветват антибиотичният прием да бъде придружен от пробиотична терапия, за да се минимизират негативните последици от употребата на медикамента. За щастие в днешно време пазарът изобилства от висококачествени пробиотични продукти – не всеки може на ежедневна база да консумира достатъчно ферментирали храни и доставянето на полезни бактерии под формата на капсули или пробиотична храна на прах значително улеснява потребителите.

ProLact Max е пробиотична храна от козе мляко, създадена специално да подпомогне възстановяването след антибиотичен курс, когато чревният микробиом е „проредял“ и бариерната функция е компрометирана. Lactobacillus bulgaricus доказано заздравява чревната бариера и понижава риска от възникване на хронично възпаление като следствие от пропускливите черва. В синергия с този щам действа и Streptococcus thermophilus, отговорен за намаляването на общото възпаление в тялото. Lactobacillus rhamnosus e изключително устойчив пробиотичен щам, притежаващ свойството да предпазва от инфекции и диария. Lactobacillus reuteri пък е мощен антагонист на патогените, защото образува метаболити (реутерин), които ограничават растежа на нежеланите микроорганизми и същевременно спомага за регулирането на имунната функция.

Синергично тази четворка насърчава продукцията на късоверижни мастни киселини,  „успокоява“ нискостепенното възпаление и подкрепя нормалната перисталтика — ключови стъпки срещу типичните прояви на постантибиотичния синдром като подуване и нередовно изхождане.

Друг огромен плюс на ProLact Max е фактът, че е произведен от висококачествено био козе мляко. Козето мляко се счита за много по-лесно смилаемо от кравето, както и за много по-подходящо за хора, страдащи от различни стомашно-чревни проблеми и хранителни непоносимости. Мазнините в него са с по-фина структура и това ги прави по-лесни за усвояване и храносмилане. Козето мляко съдържа в пъти по-малко количество от млечния протеин as1-казеин, характерен за кравето мляко и отговорен за редица чувствителности. Наличните в козето мляко минерали като калций, желязо и магнезий се усвояват по-добре и по-лесно, а това е от съществено значение за хора с компрометиран чревен микробиом. Характерни за това мляко са и по-ниската му алергенност, както и съставът му, близък до този на майчиното мляко.


По време на антибиотичното лечение е важно да приемаме пробиотика поне 2-3 часа след прием на антибиотика – така ще сведем до минимум риска от унищожаването на полезните микроорганизми. Подборът на устойчиви щамове също е от ключово значение, както и методът на тяхното производство – продуктите на ПроЛакт са микроенкапсулирани, което означава, че до червата ни достигат живи точно толкова бактерии, колкото е указано на опаковката, благодарение на предпазната им микроскопична обвивка от протеини и мукополизахариди. Също така е важно приемът на пробиотик да е ежедневен и да съпътства целия период на антибиотичното лечение.

След като приключи лечението пък е препоръчително да се продължи пробиотичната терапия за период от поне 2 до 4 седмици, но оптимално е добре да е за цели 6 месеца. Така се гарантира възстановяването на микробиома и колонизирането му с полезни бактерии.

Разбира се, паралелно с приема на пробиотик е важно да заложим и на добър сън, качествена храна, оптимална двигателна активност и понижаване на стреса.