Може ли микробиомът да ни кара да се влюбваме?

Безспорно любовта е велико чувство – когато сме пленени от емоциите на влюбването, всички ние виждаме света по различен начин и усещаме самите себе си различно. Въздухът е по-свеж, природата е в унисон с вътрешната ни красота, сякаш всяко наше начинание е увенчано с успех, имаме много повече мотивация и настроение.
Да, със сигурност любовта е естествен стремеж за повечето хора, но дали сме се замисляли някога за нейната всеобхватност? Свикнали сме да разказваме за любовта като за произтичаща или от сърцето (познато тълкувание за онези от нас, които подчиняват изборите си на емоциите), или от мозъка (ще се припознаят онези, за които всяка част от ежедневието ни е продукт на щателно обмисляне и анализиране). Независимо към кой от „двата отбора“ се причисляваме, един по-задълбочен поглед върху естеството на любовта и влюбването би могъл да ни каже, че тези процеси са колкото вкоренени в душата и съзнанието ни, толкова и в... червата ни.

Изненадващо или не, все повече изследвания разказват за взаимовръзката между изпитването на топли чувства към някого и състоянието на чревния микробиом. Ако и за вас тази тема предизвиква интерес, то сте попаднали на правилното място – нека заедно потърсим по какъв начин състоянието на стомашно-чревния ни тракт диктува процесите на влюбване и какви стъпки можем да предприемем, за да изпитваме тези прекрасни усещания в тяхната пълнота.

Отдавна е ясно, че състоянието на влюбеност стартира цяла каскада от хормонални изменения в организма ни. Когато срещнем обекта на нашите чувства, ние буквално се „къпем“  в хормони и невротрансмитери.

Когато сме влюбени, хормонът на удоволствието допамин създава у нас усещане за еуфория заради активацията на центрове в мозъка, отговорни за възнаграждението и удоволствието. Прегръдките и разменените нежности с половинката пък активират секрецията на хормона окситоцин – мощен помощник за изпитването на доверие, привързаност и сигурност чрез акта на физическа близост, докосване и интимност. Така добре познатите „пеперуди в стомаха“ и „пърхане в корема“ пък се дължат на секрецията на иначе стресовите хормони адреналин и норадреналин – при среща с любимия човек пулсът ни се ускорява и изпитваме високи дози вълнение; често не можем да спим, забравяме да се храним и като че ли нямаме нужда от нищо друго. Серотонинът също изиграва решаващо значение: знаете ли, че в началните етапи на влюбването доминиращи са именно допаминът и окситоцинът, но, с течение на времето и „балансирането“ на връзката, нивата на серотонина се повишават и ни даряват с така прекрасното чувство за спокойствие и баланс? Ендорфините също са не без значение – благодарение на тях изпитваме благодарност, чувство за щастие и благополучие.

И ако на пръв поглед всичко гореописано изглежда като да има подчертано силна връзка с мозъка (свикнали сме да държим именно него „отговорен“, що се отнася до хормони и невротрансмитери), истината изглежда по доста по-различен начин. Всъщност голяма част от хормоните и невротрансмитерите, на които дължим доброто си настроение, мотивацията, добрия сън, бистрия ум, добрата концентрация и усещането за влюбване, се синтезират и усвояват основно в... червата. И за това следва да отдадем дължимото на чревния си микробиом.

А какво представлява той? Под чревен микробиом или чревна микробиота разбираме съвкупността от трилиони микроорганизми, които населяват червата ни. С тях съжителстваме в непрестанна симбиотична връзка – докато нашето тяло им осигурява перфектната среда за развитие и размножаване, те, на свой ред, ни „връщат жеста“, като дирижират и инициират цяла плеяда от функции и механизми в нашия организъм. По своята същност биват бактерии, гъбички и вируси и благодарение на финия баланс между потенциално вредните и полезните измежду тях се радваме на добро физическо и ментално здраве.

Микробиомът ни обуславя нашата ентерична нервна система. Тя действа автономно от централната нервна система, но бива в непрестанна връзка с нея посредством блуждаещия нерв, образуващ оста черва-мозък. Именно благодарение на него червата ни комуникират с главния ни мозък, изпращайки му съобщения и импулси. На ентеричната си нервна система дължим метаболизирането на хранителните вещества, синтеза на невротрансмитери и хормони (близо 90% от серотонина в тялото ни се секретира в червата, а не в мозъка ни), и модулацията на имунитета. Така ясно разбираме, че не всичко се случва в главата – ако червата ни не работят оптимално и ако не се радват на балансирана микрофлора, то ще се компрометира секрецията на ключови за влюбването хормони и невротрансмитери.

За съжаление не е никак трудно здравето на микробиома ни да пострада – дисбалансът в микробиотата е известен като дисбиоза и особено в днешно време никой не е застрахован от това състояние. Влошената диета, ограничената двигателна активност, лошият сън, прекомерно високите нива на стрес, намаленият досег с природата и все по-честата и прекомерна употреба на лекарства като антибиотици са все предпоставки за влошаване на микрофлората. Свръхрастежът на патогенни бактерии, обедняването на микробното разнообразие и антибиотичните терапии са сред най-честите причини, поради които бихме могли да изпитаме дисбиотична симптоматика. Сред оплакванията разпознаваме нередовен стомах, запек или диария, повишен риск от развитие на хранителни непоносимости и алергии, главоболие, липса на енергия и тонус, влошена концентрация, влошена устойчивост на стрес и редица хормонални дисбаланси. Хормоните на любовта никак не правят изключение. Микробиомът далеч не дирижира само и единствено актът на влюбването и поддържането на искрата чрез синтеза на хормони и невротрансмитери – той е в състояние и дори да ни „подскаже“ кой партньор би бил най-подходящ за нас и да ни „насочи“ към развиване на интерес към конкретен човек.

Например телесната миризма е в състояние на подсъзнателно ниво да запали искрата на привличането между двама души. Това е дълбоко вкоренен еволюционен механизъм, който, благодарение на излъчваните мирис и феромони, може да насочи вниманието ни към конкретен индивид. Потта няма свой собствен мирис – ароматът ѝ е следствие от кожния микробиом и разнообразието от бактерии, които населяват нашата кожа. Различните комбинации от бактерии определят специфичния телесен мирис на всеки човек и на подсъзнателно ниво носят много информация за неговото физическо здраве. Ароматът на тялото и потта сигнализират и за хормоналния фон – в животинското царство например животните именно по подобни характеристики се „ориентират“ за най-подходящото време за чифтосване.

Телесната миризма обуславя избора на партньор и по друг, извънредно интересен критерий.

Вече споменахме, че микробиомът регулира имунната функция – в червата ни се синтезират огромен брой от нашите имунни клетки, чиято цел е да ни предпазват от инфекции, болести и вирусни причинители. Например полезните бактерии в микробиотата ни имат свойството да произвеждат късоверижни мастни киселини, които ограничават възпалението и укрепват чревната бариерна функция. Някои бактерии в червата ни са отговорни пък за синтеза на Т-клетките – имунни клетки, имащи за цел да съблюдават за свръхреакция на имунната ни система.

И ако се чудите какво общо може да има имунната ни система с избора на партньор в живота, то отговорът се крие в HLA-гените (човешки лимфоцитни антигени): гени, свързани с имунната ни система, които определят взаимодействието на антигените с имунните ни клетки. Колкото по-разнообразни HLA-гени има в двама души, толкова по-надеждна и адаптивна ще е имунната функция на тяхното потомство. Множество изследвания показват, че на несъзнателно ниво хората имаме склонност да се привличаме от други със съвършено различен запас от HLA-гени от нашия собствен. По-добрата имунна устойчивост би осигурила повече защита и успешно справяне с рисковете на обкръжаващата ни среда. А как се ориентираме за чуждите HLA-гени? Отново чрез телесната миризма, която е пряко обвързана с нашия микробиом. От всичко описано дотук става ясно, че влюбването е много повече обвързано с нашата физиология и състоянието на нашите черва, отколкото сме си мислили. Ето защо е от решаващо значение да поддържаме червата си здрави и да се справяме бързо и оптимално с дисбиозата – и на помощ ни идват пробиотиците.

Пробиотичните бактерии са щамове полезни бактерии, добити чрез ферментацията на някои храни. Киселото мляко, туршиите, киселото зеле и кефирът например изобилстват от пробиотични бактерии – полезните щамове имат способността да оздравят микробиома и да възвърнат баланса, като колонизират червата ни, победят свръхрастежа на „вредните“ бактерии и да допринесат за микробното разнообразие в стомашно-чревния ни тракт. За щастие в днешно време пазарът изобилства от висококачествени пробиотици под формата на капсули или прах, които гарантират улеснен прием и оптимален ефект върху здравето.

ProLact Aphrodite+ е пробиотична хранителна добавка, вдъхновена от природата и с фокус върху женското здраве. Комбинира синергичното действие на два пробиотични щама: Lactobacillus bulgaricus поддържа емоционалната стабилност и здравето на червата, а Streptococcus thermophilus допринася за балансирана чревна микрофлора.

Пробиотикът съдържа и екстракт от корен от коприва (Radix Urticae) – билка с мощен ефект върху подкрепата на либидото, хормоналния баланс и енергийните нива в организма. Именно синергията между полезните пробиотични щамове и билките спомага за холистичната подкрепа на здравето и в частност на хормоните и емоциите – все предпоставки от съществено значение за влюбването и поддържането на искрата на любовта. Ако страдате от хормонален дисбаланс, понижено либидо или хронични умора и стрес, то блендът е вашата стъпка към подобрено физическо и ментално благоденствие. ПроЛакт Афродита+ е и изключително подходящ за употреба от дами в период на преумора, високи нива на стрес или такива, които се сблъскват с хормонален дисбаланс в периода на перименопаузата и менопаузата. Разбира се, пробиотикът върши чудесна работа и просто като полагане на ежедневна грижа за микробиома и здравето на червата.